Родственик на Васил Левски - Яна Ангелова гостува на 166. СУ "Васил Левски"
Учениците с вълнение очакваха срещата с
пра-пра-пра-племенницата на Васил Левски и предварително бяха подготвили своите въпроси.
Симона Харизанова от 6. Б клас беше разработила приветствена презентация със
съдействието на госпожа Десислава Кинкова.
Васил Тинчев от 6. А клас и Божидара Миткова от 6. Б
клас, под ръководството на госпожа Деница Димитрова, представиха своите есета
по темата.
Госпожа Цветелина Цокева – учител по изобразително
изкуство, представи изложба с творби на учениците, а Никол Кънева от 7. В клас
подари на Яна Ангелова своята картина с
лика на Васил Левски.
На събитието присъстваха: госпожа Нина Иванова - директор на училището и госпожа Ани Стефанова - заместник-директор учебна дейност.
Яна Ангелова е пра-пра-пра-племенница на
Апостола и е кръстена на неговата сестра. Според нея едно от водещите неща,
които определят характера и избора на Васил Левски, е неговото семейство.
„Идеята ми за тази среща е да ви
представя истории, които се предават от родовата памет, защото си мисля, че преди
да опознаем героя Левски е добре да се докоснем до човека Васил. Най-много родови истории са свързани
с живота на Левски в детството и ранните му години. След като окончателно и
изцяло се отдава на революционна дейност той не прекрачва прага на родния си
дом, а срещите с близките му са много редки, макар дълбоко вълнуващи и
трогателни, обикновено извън Карлово, за да не рискува живота им.
Имал е изключително семейство, в което честността, уважението и личното достойнство са били на почит.”, разказва
Яна Ангелова.
По думите й баща му е бил много справедлив човек: „Хората от Карлово са ходели при него когато имат спорове и разправии, за да може той да каже как да бъде решен този спор”.
„Неговите родители – Гина и Иван са били истински
достойни хора. Майка му е била много трудолюбива, скромна и в същото време
много решителна и безстрашна, не е показвала болката си.
Васил още на осем годишна възраст е споделил
на майка си: „Някой ден ще отмъстя на поробителите”. Майка му го е разбрала и
го е подкрепяла през целия му живот за волнодумството му, дръзките му постъпки
и революционната дейност.
Вярвал е в себе си, в българите и в правото им да бъдат свободни. Неотклонно е следвал своите принципи, вяра и морал. За Левски бесилото не е било наказание. Той не се е страхувал от бесилото. За него бесилото е било награда за всеки, който е бил готов да се бори за свободата.
Един от най-вълнуващите и трогателни спомени, които
дядо Андрей е разказвал е една среща между Васил и майка му при която се прегърнали и дълго
време не се пуснали. Когато Васил е трябвало да тръгне, Гина просто се разплакала. Васил смутен я
пoпитал „Защо плачеш, мале?”, защото много рядко е виждал майка си да плаче, а тя
отговаря: „От радост, синко, от радост”, спомня си семейната история Яна
Ангелова.
Автор: Любомира Вучелийска /училищен психолог/
Коментари
Публикуване на коментар