Родственик на Васил Левски - Яна Ангелова гостува на 166. СУ "Васил Левски"

Родственик на Васил Левски - Яна Ангелова гостува на 166. СУ "Васил Левски" във връзка с предстоящия патронен празник на училището и честване на 151 години от смъртта на Апостола на свободата.

Учениците с вълнение очакваха срещата с пра-пра-пра-племенницата на Васил Левски и предварително бяха подготвили своите въпроси. Симона Харизанова от 6. Б клас беше разработила приветствена презентация със съдействието на госпожа Десислава Кинкова.

Васил Тинчев от 6. А клас и Божидара Миткова от 6. Б клас, под ръководството на госпожа Деница Димитрова, представиха своите есета по темата.

Госпожа Цветелина Цокева – учител по изобразително изкуство, представи изложба с творби на учениците, а Никол Кънева от 7. В клас подари  на Яна Ангелова своята картина с лика на Васил Левски.

На събитието присъстваха: госпожа Нина Иванова - директор на училището  и госпожа Ани Стефанова - заместник-директор учебна дейност.

Яна Ангелова е пра-пра-пра-племенница на Апостола и е кръстена на неговата сестра.  Според нея едно от водещите неща, които определят характера и избора на Васил Левски, е неговото семейство.

„Идеята ми за тази среща е да ви представя истории, които се предават от родовата памет, защото си мисля, че преди да опознаем героя Левски е добре да се докоснем до човека Васил. Най-много родови истории са свързани с живота на Левски в детството и ранните му години. След като окончателно и изцяло се отдава на революционна дейност той не прекрачва прага на родния си дом, а срещите с близките му са много редки, макар дълбоко вълнуващи и трогателни, обикновено извън Карлово, за да не рискува живота им.

Имал е изключително семейство, в което честността, уважението и личното достойнство са били на почит.”, разказва Яна Ангелова.

По думите й баща му е бил много справедлив човек: „Хората от Карлово са ходели при него когато имат спорове и разправии, за да може той да каже как да бъде решен този спор”.

„Неговите родители – Гина и Иван са били истински достойни хора. Майка му е била много трудолюбива, скромна и в същото време много решителна и безстрашна, не е показвала болката си.

Васил още на осем годишна възраст е споделил на майка си: „Някой ден ще отмъстя на поробителите”. Майка му го е разбрала и го е подкрепяла през целия му живот за волнодумството му, дръзките му постъпки и революционната дейност.

Вярвал е в себе си, в българите и в правото им да бъдат свободни. Неотклонно е следвал своите принципи, вяра и морал. За Левски бесилото не е било наказание. Той не се е страхувал от бесилото. За него бесилото е било награда за всеки, който е бил готов да се бори за свободата.

Един от най-вълнуващите и трогателни спомени, които дядо Андрей е разказвал е една среща между Васил и майка му при която се прегърнали и дълго време не се пуснали. Когато Васил е трябвало да тръгне, Гина просто се разплакала. Васил смутен я пoпитал „Защо плачеш, мале?”, защото много рядко е виждал майка си да плаче, а тя отговаря: „От радост, синко, от радост”, спомня си семейната история Яна Ангелова.

Автор: Любомира Вучелийска /училищен психолог/