ДЕЦАТА НА ГРАДА: стихове на ученици от 6.Б клас, вдъхновени от Смирненски
Ученици от 6.Б клас, вдъхновени от стихотворението „Братчетата на Гаврош“ на Христо Смирненски, създадоха собствени стихотворения на тема ДЕЦАТА НА ГРАДА.
Поздравяваме ги за усилието, ентусиазма, желанието и чувствата, които споделят с училищната общност.
Благодарим ви!
***
Градът разказва…
Деца с безброй цветни лица
остават следа в усмивки, вълнения,
понякога тъга.
Градът разказва…
Улици, автомобили
в облаци от време
Те… цветните лица
на градските деца.
Алекса, 6.Б клас
***
Здравейте, деца!
Хайде на игра!
Цветни листчета вземете
И в цветя ги превърнете.
Минете през града
С букетчета в ръка,
Усмивки подарете,
на всекиго кажете,
че да си дете
МНОГО Е ДОБРЕ!
Елена Михайлова, 6.Б клас
***
Играйте си вие смело
в градинката безцелно,
умни и добри деца,
винаги намирате време за игра!
Да се забавлявате така, деца,
Често сте въвлечени в беля,
смело си събирайте цветя
да подарявате на майките сега!
Когато от игра се приберат,
Бързат уроците да прочетат!
После пак игри безброй
като истински порой.
И накрая зъбите измиват
И в леглото си заспиват
И сънища безбройни
Като звездите многобройни.
И пак след нощта
с усмивка идва заранта.
Аделина, 6.Б клас
***
Целият град е покрит с листа
Шарени – жълти, оранжеви, червени,
А децата за ръка
са по старите места!
И веселба голяма има,
както пише във всяка книга
Играят децата в този град чуден!
Охх… този град буден!
Елена Колева, 6.Б клас
***
Израснахме заедно по градските улици
понякога сити, по-често гладни.
Домовете ни бяха и ниски, и схлупени,
за слънце очите ни вечно са жадни…
А гледахме често децата богати
Да тичат във двора на красиви палати,
Да имат и искат, и хвърлят капризно
Нещата, които жадувахме напразно…
Разбрахме, че често в живота човешки
децата заплащат за всички грешки
и всяка грешка направена
отваря в душата болезнена рана.
Николай, 6.Б клас
***
Градът обвит е в тишина
И много стил и красота,
Витрини светят там на ъгъла.
Съдбата рано ги излъгала
бездомните бедни деца.
По техните бледи лица,
Греят невинните им очи.
Разкош, светлина блестя
От тези витрини златисти…
А душите ни плачат лъчисти…
Децата на бедност обречени
И във дрипи облечени.
Стоят на ъгъла за шепа хляб
И гледат този лъскав свят
Как е толкоз щедър към едни,
А към други лош от младини!
Гладни, боси и нещастни,
тръгват с въздишки на уста!
И все така безстрашни
поемат към своята съдба!
Лъскавият свят изчезна в мрака!
И всичко потъна в нощта!
Гняв и болка се стаиха пак
заедно с бедните деца.
Градът обвит е с тишина!
Навред е мрак и красота!
Сняг вали. Лъскавият свят е бял,
А под него… лепкавата кал!
Гергана Герганска, 6.Б клас
Рисунка: "Деца", Илия Бешков (1901-1958), роден на 24 юли 1901 г. в село Долни Дъбник, Плевенско.
Коментари
Публикуване на коментар