Рубрика: СПОДЕЛЕНО

В тази рубрика учениците на 166. Спортно училище "Васил Левски" могат да споделят свои преживявания, чувства, разсъждения по важни за тях теми, които да докосват и вълнуват училищната общност. Или просто да ни предизвикат към размисъл...

Началото на рубриката поставяме със СПОДЕЛЕНО от Галя Младенова от 6.Б клас:

„Знам защо ме гледаш с презрение. Приемният ми брат Реми е чернокож. Той твърди, че ни презират тези, които са нещастни и просто са натрупали в сърцата си безсилие и злоба и имат нужда да ги излеят върху някого. На такива хора не си струва да се сърдиш. Съветва ме да ги отмина. Да, но на него му е лесно – той е страхотен танцьор по брейк и хип-хоп, има куп награди, а стана и модел на известна фирма. За батко ми цветът на кожата от проблем се превърна в бонус. Провървя му. 

Аз обаче не се справям толкова добре. Понякога ми идва да се свия в един ъгъл и да плача, да плача… Успявам да се спра, но ми е трудно. Някак натрупвам горчивина в сърцето си, а то на моменти толкова натежава, че ще се откъсне и ще се търкулне надолу по пътя. 

Мама пък ме съветва, когато ми се стори, че някой човек ме гледа втренчено, аз да му се усмихна и ако ме гледа за добро – ще се зарадва, а ако е за зло – ще се засрами. 

Моето успокоение е, че има Един, Който ме е създал с тъмна кожа и ме обича такава, каквато съм. Той не гледа лицето, а сърцето. Обича ме дори когато правя не толкова добри неща. Не че ми ръкопляска, но пак ме обича. 

Този път, приятелю, ще пробвам с усмивката, пък дано проработи. Ето, свеждаш гузно поглед… Видя ли? Добър човек си. Дискриминацията не ти отива.“








Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Добрият пример – Денислав Димитров – Богоявление

Денислав Димитров е ученик от 166. СУ „Васил Левски“, 8. А клас.  По случай Богоявление , един от най-древните християнски празници, ученикът за поредна година участва в ритуала за изваждане на кръста от студените води на река Луда в село Козарско. Денислав сподели, че момчетата, които участват в обичая са взели единодушно решение да дарят паричната награда на църквата „Светение Господне“ в село Козарско – стожер на вярата и духовността. Средствата ще бъдат използвани за ремонт на храма.   -         Какво за теб е вярата? -         „Вярата за мен е най-свещеното нещо, като ми помага в най-трудните моменти, в които нямам сили...“ -         Защо участваш за поредна година? -         „Защото ритуалът е за здраве и за съхраняване на българските традиции, като всяка година с паричната награда правим дарения.“ -         Как избрахте благотворителната кауза, която подпомогнахте?   -         „В църквата на село Козарско покривът тече, ако не сме ние, кой ще пази и ще развива нашето село?“ Добр
Прочетете още

Церемония по връчване на престижните награди на 166. СУ "Васил Левски" - Спортист на годината – 2023г

В 166. СУ „Васил Левски“ се проведе церемония по награждаване на 10-те най-добри спортисти за 2023г.   По традиция събитието се превърна в празник на шампиона и удовлетворението от постигнатите успехи. Пътят на успеха е дълъг и труден. Той започва от спортното училище и спортните зали, за да достигне световните върхове. Неслучайно наричат 166. СУ "Васил Левски" - „училище за шампиони”. От него през годините са тръгнали десетки спортисти покорили най-високите върхове на спорта, завоювали медали на световни, европейски първенства и олимпийски игри. През изминалата 2023 г., учениците на 166. СУ „Васил Левски”, завоюваха 22 медала от Световни, Европейски и Балкански първенства, 52 станаха шампиони на България, а 290 медала бяха спечелени на международни и държавни първенства. Наградата "Спортист № 1" за 2023 година отиде при абсолютните световните шампионки и вицеевропейските шампионки от ансамбъла по художествена гимнастика за девойки - Ева Емилова и Габриела Пе
Прочетете още

„До нашите скъпи учители“ – Випуск 2023/2024 – Последен училищен звънец

„Уважаема госпожо Директор, госпожо Заместник-директор, скъпи учители, скъпи приятели, на мен се падна честта да говоря от името на випуска ни, за което благодаря! Не съм най-добрата в писането на дълги текстове с цел да си кажа сбогом с хора и място, но смятам да започна така… До нашите скъпи учители /не Ви се подмазваме, вече сме завършили/, но искаме да приемете нашите най-искрени благодарности и признателност към търпението, отдадеността и знанието, които ни предадохте през годините. Благодарим Ви, че освен наши учители, бяхте и наши приятели, за това че винаги бяхте насреща и не ни спестихте съветите си. Благодарим, че ни изградихте като личности, направихте ни хора и бяхте наши водачи. Дадохте ни основа, върху която ние да градим и ни подготвихте за живота и за реалността такава каквато е! Благодарим за уроците и съветите и Ви се извиняваме за нервите, които сте хвърлили по нас, но все пак ние бяхме просто едни деца, а днес сме вече големи хора, готови да грабим с шепи от живот
Прочетете още