Рубрика: СПОДЕЛЕНО

В тази рубрика учениците на 166. Спортно училище "Васил Левски" могат да споделят свои преживявания, чувства, разсъждения по важни за тях теми, които да докосват и вълнуват училищната общност. Или просто да ни предизвикат към размисъл...

Началото на рубриката поставяме със СПОДЕЛЕНО от Галя Младенова от 6.Б клас:

„Знам защо ме гледаш с презрение. Приемният ми брат Реми е чернокож. Той твърди, че ни презират тези, които са нещастни и просто са натрупали в сърцата си безсилие и злоба и имат нужда да ги излеят върху някого. На такива хора не си струва да се сърдиш. Съветва ме да ги отмина. Да, но на него му е лесно – той е страхотен танцьор по брейк и хип-хоп, има куп награди, а стана и модел на известна фирма. За батко ми цветът на кожата от проблем се превърна в бонус. Провървя му. 

Аз обаче не се справям толкова добре. Понякога ми идва да се свия в един ъгъл и да плача, да плача… Успявам да се спра, но ми е трудно. Някак натрупвам горчивина в сърцето си, а то на моменти толкова натежава, че ще се откъсне и ще се търкулне надолу по пътя. 

Мама пък ме съветва, когато ми се стори, че някой човек ме гледа втренчено, аз да му се усмихна и ако ме гледа за добро – ще се зарадва, а ако е за зло – ще се засрами. 

Моето успокоение е, че има Един, Който ме е създал с тъмна кожа и ме обича такава, каквато съм. Той не гледа лицето, а сърцето. Обича ме дори когато правя не толкова добри неща. Не че ми ръкопляска, но пак ме обича. 

Този път, приятелю, ще пробвам с усмивката, пък дано проработи. Ето, свеждаш гузно поглед… Видя ли? Добър човек си. Дискриминацията не ти отива.“








Коментари

Популярни публикации от този блог

Церемония по връчване на престижните награди на 166. СУ "Васил Левски" - Спортист на годината – 2024

„До нашите скъпи учители“ – Випуск 2023/2024 – Последен училищен звънец

„Васил Левски – 152 години безсмъртие“ – открит урок по БЕЛ, история и музика