“Доброто в мен”, ученическо есе
Всеки човек се ражда с нещо добро в себе си. То се крие в душата и едно от най-важните неща за нас самите и за другите около нас. И ако всеки един проявява по малко от доброто в себе си, светът ще е много по-добро място.
Както нашите треньори в залата ни учат, правят ни забележки, отделят от времето си за нас, така и аз се стремя, колкото мога, да помагам на моите близки и роднини - било с гимнастиката, или в училище. Едната ми братовчедка много пъти ми споделя, че иска да е гимнастичка като мен, затова аз й помагам, за да следва мечтите си и да постига успехи. Помагам й и с училището - да чете, да пише, да смята, защото това са основни неща в живота, които ти трябва занапред.
Освен помощта към най-близките за мен хора, проявявам скритото в мен добро, като дарявам по малко на хора в нужда - капачки, книги, дрехи или храна. Бих помогнала на човек, който няма дом, или на такъв, който е настанен в общ такъв. Ние не знаем през какво е преминал този човек, за да бъде в това състояние, и не трябва да го подминаваш, да му се подиграваш. Едно добро дело за човек в нужда може да отнеме минута-две, но да задържи усмивката на човека за часове напред. Пък и откъде да знаем - може това да е всичко, от което се нуждае. Затова помагам и правя добро.
В ежедневието си също правя добри дела , без дори да осъзнавам. Давам съвети на приятелите ми, когато имат нужда. Правя им услуги дори когато не ми е много приятно, но знам, че имат необходимост, защото приятелството е голямото добро, скрито в сърцето на всеки. Помагам за най-различни неща, защото дълбоко вярвам, че доброто ражда добро и рано или късно то се връща при онзи, който го проявява непрекъснато.”
Ивайла Горанова, 8.А клас
Коментари
Публикуване на коментар