"Доброто в мен", ученическо есе - IV

Есето е част от февруарската кампания в 166. СУ - ДОБРОТО В МЕН.  Ученическият съвет стартира тази кампания с цел да привлече последователи, като провокира ученика да се замисли върху доброто, което всеки носи в себе си.  С радост ви представяме четвъртото есе от поредицата:  

Доброто в мен

 

            Много пъти дълбоко в съзнанието ми са възниквали въпросите Какво е добро? Как правим добро? Дали всички знаем и можем и дали се интересуваме от това?

            Не съм сигурна дали днес хората вярват, че доброто е всичко, което е най-ценно и важно в битието на човек. А замисляме ли се дали участваме и допринасяме за осъществяване на хуманните цели в този свят? Усещам, че доброто трябва да намира място в нашия живот. То не се изразява просто в идея или предмет, то е нещо, идващо от сърцата ни. Добротата е ключът към всяко човешко същество, тя разпръсква светлина дори и в най-трудните и най-мрачните ни мигове.

            Добротата е приятелството, любовта между хората, вярата в Бога. Тя е пълна противоположност на злобата, завистта и нуждата да навредиш на другия. Тя е стремеж към нравствено усъвършенстване и духовно извисяване. Не е лесно в съвременната действителност да запазим в себе си тази магическа ценност, а трябва! Защото само добротата има силата да дарява щастие, да връща усмивката, блясъка в угасналите очи, надеждата и вярата в живота. Тя е обич. Тя е най-красивата връзка между хората. Само добрият човек, искрено обичащ другите, може да познае истинското щастие.

            Предизвикателство е да останеш добър в един груб и забързан свят, но доброто живее в сърцето, раждаме се с него и само трябва да имаме смелост да го покажем, да го подарим на другите дори когато ни се присмиват, защото не искат да си прзнаят, че имат нужда от него.

            Какво ни струва да подадем ръка на човек в нужда? Моят отговор е – нищо. Да подадем ръка е да живеем добротата. А това не струва нищо. Добротата също така не се купува с пари. Тя е дар, който поднасяме на другите. Когато действам с доброто в мен, аз усещам да се заражда дълбоко в душата ми чувство на БЛАГОДАРНОСТ, че мога да подаря онова, което наречаме ДАР ОТ СЪРЦЕТО.


Вяра Георгиева, 12.Б




Коментари

Популярни публикации от този блог

Добрият пример – Денислав Димитров – Богоявление

Церемония по връчване на престижните награди на 166. СУ "Васил Левски" - Спортист на годината – 2023г

"Магията е в движението" CrossFit - Николай Василев - 12. В клас