„До нашите скъпи учители“ – Випуск 2023/2024 – Последен училищен звънец

„Уважаема госпожо Директор, госпожо Заместник-директор, скъпи учители, скъпи приятели, на мен се падна честта да говоря от името на випуска ни, за което благодаря! Не съм най-добрата в писането на дълги текстове с цел да си кажа сбогом с хора и място, но смятам да започна така…

До нашите скъпи учители /не Ви се подмазваме, вече сме завършили/, но искаме да приемете нашите най-искрени благодарности и признателност към търпението, отдадеността и знанието, които ни предадохте през годините. Благодарим Ви, че освен наши учители, бяхте и наши приятели, за това че винаги бяхте насреща и не ни спестихте съветите си. Благодарим, че ни изградихте като личности, направихте ни хора и бяхте наши водачи. Дадохте ни основа, върху която ние да градим и ни подготвихте за живота и за реалността такава каквато е! Благодарим за уроците и съветите и Ви се извиняваме за нервите, които сте хвърлили по нас, но все пак ние бяхме просто едни деца, а днес сме вече големи хора, готови да грабим с шепи от живота!

Уважаема госпожо Нина Иванова, към Вас отправяме благодарност за Вашата всеотдайност и за всичко, което правите за нас и нашето училище. Освен това благодарим и за часовете по география. Тук мисля, че няма човек, който да не е научил областните градове, реките или планините, така че Ви благодарим!

Уважаема госпожо Райкова, в началото бяхте строга. Днес Вие сте нашата втора майка, наш пример, вие сте най-борбеният, честен и добър човек, който „А“ клас имаше честта да нарече наш класен. Благодарим Ви, че не успяхме да препишем на нито един Ваш тест и че не се пречупихте да ни дадете контролно, по-кратко от четири листа. Но пък Ви обичаме, това е важното!

Уважаема госпожо Антонова, часовете с Вас бяха най-любими от гледна точка на това, че Вие не сте фен на заученото. Вие пеехте урока, разказвахте история, въвличахте ни в събитията, научихте ни на това кои сме ние, кои сме били и каква е нашата история. Какво по-хубаво за един българин? Вие сте нашият будител и Ви обичаме много!

И не на последно място, госпожо Христова, личи си колко обичате професията и литературата. Изпълнена сте с добрина и любов към всичко, което правите и това се отразява и на часовете с Вас. Обичаме Ви и Ви благодарим!

А на вас, скъпи съученици, какво мога да кажа…

Ами сега ни е времето да грешим. Не е нужно да знаем отговора на въпроса „Какво ще правим сега?", просто защото за никъде не бързаме. Ще видим. Има време. Ще се намерим. Дори да сбъркаш и утре е ден. Нека мечтаем, но да бъдем реалисти, но понякога не пречи и да бъдем оптимисти. Живейте го този живот, обичайте, грешете и нека бъдем истински. И не, това не е начин по който да си кажем сбогом! Това е нашето „пак ще се срещнем след десет години“, когато вече ще сме големи, големи и ще си разказваме кой какво е преживял. И още нещо оптимистично - тогава ще сме по-красиви, по-богати и по-опитни. И най-вече ще имаме отговор на въпроса „какъв ще станеш“, защото вече няма да „станеш“, а ще си…

Ами това беше от мен, на добър час, приятели!

Сбогом наше любимо училище…“ – Ана-Мария - Випуск 2023/2024